Не искат да знаеш цялата истина

Напоследък виждаш как цените на всичко се покачват със светкавична скорост. Това, което ти остава, е да плащаш повече – нямаш друг избор. Вярваш ли, че правителството ще те защити от идващата криза? 

Днес ще ти разкрия цялата истина, ще ти демонстрирам с доказателства реалността на случващото се и ще ти покажа какво ще се случи с теб. Освен това в края на статията ще ти предложа алтернативи, за да се възползваш от идващата ситуация чрез начина, който ми носи почти 500 000 печалба на година, без да правя абсолютно нищо. 

За да го разбереш обаче, първо трябва да ти разкажа малко история. Термини като еурибор може да ти звучат като модерни изобретения, но всъщност са само препратки към определени лихвени проценти, които са толкова стари, колкото и парите. Истината е, че откакто съществуват парите, съществуват и лихвите, които не са нищо друго освен процент, който определя тяхната стойност. 

В далечното минало, в Древна Месопотамия, са съществували кодекси, които определяли лихвените проценти върху парите. В Древен Рим пък са се използвали термини като гаранция или лихварство, които са се запазили и до днес. Известният лихвар на име Брут, прочут с това, че е бил част от заговора, който отнел живота на Юлий Цезар, е давал заеми в Римската епоха с умерен лихвен процент от 48 на сто.

С упадъка на Римската империя император Юстиниан се опитал да регулира бизнеса със заемите, особено частта, свързана с лихвените проценти – нещо, което днес би било безумие. За да бъдат избегнати заемите с прекомерни лихви обаче, с падането на Римската империя правилата за лихвите и заемите се променили радикално. По време на Средновековието християнството гледало много отрицателно на всичко, свързано със заемите и лихвите. Всъщност считало лихварството почти за грях и оправдавало тази гледна точка с аргумента, че не можеш да създаваш пари от нищото. Тази позиция довела до това, че само онези, които не били част от християнската религия, имали възможност да дават заеми без никаква вина. Поради тази религиозна строгост евреите сложили началото на даването на заеми и всъщност гетата се превърнали в първите къщи за обмен и заеми, както е останало и до днес – банковият бизнес е до голяма степен собственост на еврейски семейства.

С напредването на вековете Католическата църква започнала да става по-гъвкава по този въпрос, особено по искане на някои европейски монарси, които се нуждаели от пари за финансиране на техните войни и завоевания. Започнало да се прави разграничение между заеми за издръжка, при които не било допустимо да се начисляват лихви, и заеми за инвестиции, при които лихвите били оправдани поради риска, който носят такива операции.

С оформянето на икономическата система, която доминира днес – капитализма, лихвите привличали вниманието както на икономисти, така и на управници, като това се дължало най-вече на силното им въздействие върху търговията, която започвала да се налага като един от основните икономически двигатели на нациите. По онова време така се стигнало до регулирането на лихвените проценти от държавата, която вече не се задоволявала само с определяне на таван, но и с определяне на самите проценти. С времето този Централен банк, който бил създаден, осъзнал опасността, която може да представлява прекомерното задлъжняване за икономиката, и решил да повиши лихвените проценти, за да ограничи достъпа до заеми. Така започнал да използва лихвените проценти като парична политика. С хода на годините институции като днешния Европейски централен банк или Федералния резерв в САЩ консолидирали практиката на заеми с лихви в съвременната икономика. В по-ново време, като кризата през 2008 година или дори ситуацията с COVID, лихвените проценти изиграха ключова роля за централните банки, които използват лихвени ставки близо до нула или дори отрицателни, за да стимулират икономиката. Днес същите тези институции ползват лихвените проценти, за да се борят с инфлацията. Именно тук започва една от най-важните части на тази статия. 

В случай че не знаеш, инфлацията е икономически процес, предизвикан от дисбаланса между производството и търсенето, което води до общо повишаване на цените както на стоките, така и на услугите, и до загуба на стойността на парите. И тук става интересно… знаеш ли какво използват институции като Централните европейски банки и Федералният резерв, за да намалят инфлацията? Те ползват лихвените проценти, за да доведат населението до обедняване. Да, точно така, ще ти обясня с практичен пример, за да разбереш. 

По време на COVID хората бяха затворени у дома, без възможност да харчат парите си. Търсенето на часовници тогава се увеличи и тъй като производството се запази, цените се повишиха година по-късно, когато хората можеха отново да излизат от къщите си и имаха възможност пак да харчат пари. Тогава обаче ликвидността изчезна и следователно търсенето намаля, с което се понижиха цените на този тип стоки и услуги като този часовник.

По време на COVID, когато парите бяха по-малко, цените бяха по-ниски. Това е същото, което правителството се опитва да направи, за да намали инфлацията – за да се понижат цените на всички стоки и услуги в страната, трябва да имаш по-малко пари. И как го постигат? Като повишават лихвените проценти, затруднявайки достъпа до пари, повишавайки цената на парите и правейки населението по-малко ликвидно, което води до спад в стойността на стоките и услугите. Цената за намаляване на инфлацията е много висока, което буквално означава, че голяма част от средната класа ще обеднее, с което практически ще изчезне. С това обаче доста от хората от ниската класа ще пострадат много, тъй като те са тези, които най-често се нуждаят от достъп до кредити, заеми и ипотеки – те са хората, които имат най-голяма нужда от ликвидност, за да покриват основните си нужди.

Всъщност, за да разбереш сериозността и макиавелизма на ситуацията, ще ти дам пример с американските борси, които са референтните за почти всички борси по света. Те падат почти всеки път, когато излиза седмичният отчет за безработицата в САЩ – колкото по-ниска е безработицата в САЩ, толкова по-лошо реагират пазарите. Защо? Защото по-ниската безработица се свързва с по-голяма ликвидност, а по-голямата ликвидност се свързва с по-висока инфлация и повишение на цените на всички стоки и услуги в страната. Това изглежда като шега, но правителството и пазарите са възнаграждавали отчетите за висока безработица, връщайки се към лихвените проценти. 

Днес ти вероятно си запознат с термина лихвен процент и се страхуваш от него, защото е свързан с увеличаването или намаляването на месечните вноски, които плащаш по ипотеката си. Тези вноски се увеличават или намаляват в зависимост от това колко високи или ниски са лихвените проценти… а кой повишава или намалява лихвените проценти по своя воля? Федералният резерв в САЩ и Европейският централен банк. И двете институции имат цел, както вече знаеш, да накарат населението да обеднее, за да намалят инфлацията. Всъщност лихвените проценти са на едно от най-високите нива в историята. Всичко започва да има смисъл, нали? Ако нямаш пари за купуване на кола или къща, търсенето на тези неща намалява и следователно средносрочно цените също намаляват, но за сметка на теб и хиляди семейства, които също не могат да си купят къща или кола. Тук дори не става въпрос само за нови купувачи, а и за тези, които вече имат къща, ипотека или кредит и са видели как месечните им вноски са се увеличили до степен, че не могат да плащат вноските си, които в много случаи са се увеличили с 30, 40 и дори 50%. Резултатът от това може да бъде един – тези хора ще загубят къщите си. 

Тази статия служи не само за да ти покажа катастрофата, която идва по начин, който нито регулаторните органи, нито правителствата, нито телевизионните канали искат да видиш, а и за да ти представя как можеш да се възползваш от ситуацията и да печелиш пари благодарение на всичко, което се случва.

В играта тук влиза един малко познат финансов актив, наречен парични фондове. Паричните фондове са активи, които са изложени на лихвени проценти – колкото по-високи са лихвените проценти, толкова по-голяма доходност ще имаш, ако си инвестирал в този актив, и следователно толкова по-голяма възвръщаемост ще имаш върху вложения капитал.

Интересното при този актив е, че в зависимост от паричния фонд, в който инвестираш, може да бъде ликвидиран в рамките на 24 часа. Това означава, че ако утре, което е малко вероятно, лихвените проценти намалеят, твоята доходност също ще намалее. Все пак обаче имаш време да го ликвидираш, преди да влезе в отрицателни лихвени проценти. Практически паричният фонд е сигурен актив с много малък риск от загуба – говорим за актив с фиксирана доходност между 3 и 4% годишно, ликвидиращ се за 24 часа. В моя случай са инвестирани почти осем цифри в този тип активи, което ми носи между 450 000 и 500 000 печалба годишно, без да правя абсолютно нищо и без практически да съществува риск. 

В тази статия няма да препоръчвам нито афилиейт връзки към фондове, нито конкретен фонд или нещо подобно. Искам да разбереш сериозността на ситуацията, в която се намираме, и как не само можеш да я избегнеш, но и да се възползваш от нея – има стотици различни парични фондове. Сега ще спомена някои, които се появяват в интернет. Дори няма да кажа в кои инвестирам аз.

Има много управители, например Amundi, Goldman Sachs, JP Morgan. Вероятно твоят собствен банк работи с няколко от тях и ги познава. В този случай препоръчвам да търсиш сам – може би ще спестиш комисионни и лихви от банките, които управляват този тип фондове. Както казах в тази статия, не искам да се задълбочавам много технически в инвестирането в този тип парични фондове. Искам само да те запозная с проблема и да разбереш какво правят правителствата и централните банки с теб, за да намалят инфлацията, дори ако това означава твоето обедняване или това на много семейства. 

След като вече си наясно с проблема, знаеш как да го избегнеш и как да се възползваш от него, изпитвам удовлетворение. Вероятно ще публикувам и втора статия, в която ще коментирам по-технически как да инвестираш в този тип фондове и кои може да са най-интересните сред тях, както и в кои инвестирам аз. Засега искам да останеш с концепцията, която е доста важна. Ако темата ти е интересна, остави коментар.

Свързани статии